Решение по Административно дело 16/2012г.

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 10.12.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря Й.И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 16 / 2012 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл. 156, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Оспорва се Решение № 14/13.12.2011г. на Директора на ДМДТ при Община Ловеч, с което са потвърдени определените на „Велур” АД, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Хан Кубрат” № 3, ЕИК: 820174315, представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Панайотов, с АУЗТБО № 108/19.10.2011г. задължения за ТБО за 2010г. в общ размер на 7 868,99 лв. и Актът е изменен в частта за "допуснати технически грешки". Иска се изцяло отмяната на Решението и задълженията по АУЗТБО, потвърдени с Решение № 14/13.12.2011г. на Директора на Дирекция “МДТ” при Община Ловеч, по съображения за незаконосъобразност на акта, с който са определени и Решението, в частта, в която са изменени задълженията.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на акта, тъй като през 2010 г. услугите по поддържане чистота на териториите за обществено ползване за територията на гр. Ловеч не са предоставяни в пълен обем, както са договорени между Община Ловеч и концесионера по чистотата и съответно не са извършени в пълен обем планираните разходи за тази дейност. Поради това се твърди, че размерът на задължението на жалбоподателя по този компонент „поддържане чистота на териториите за обществено ползване” следва да бъде редуциран съответно на реално предоставения обем услуги. Твърди се също така, че с акта се определя задължение за ТБО върху основа данъчната оценка на недвижимите имоти, декларирани от жалбоподателя, а съгласно Решение № 423/22.12.2009 г. по Протокол № 33/22.12.2009 г. на Общински съвет Ловеч основата за определяне размера на ТБО за 2010г. за нежилищни имоти на предприятия е отчетната им стойност, което жалбоподателят счита за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспорения акт. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адвокат Й. М., която в съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни доводи по същество на правния спор. Претендира за разноски.

Ответникът по делото -Директорът на ДМДТ при Община Ловеч, чрез процесуалния си представител юрк. П., а в последствие чрез адв. Г., в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА съдът намира същият за законосъобразен.

Макар в Решението на Директора на ДМДТ да има част, в която е “изменен” АУЗТБО, всъщност става въпрос за отстраняване на технически грешки при записите в акта и по таблицата към същия като не се променя установения размер на задълженията. На практика са "свалени" в диспозитива същински мотиви. Решаващият орган има право да се произнесе и по фактите и по правото, в т.ч. да прецизира изказа. Поради това липсва същинско изменение на АУЗТБО, защото решаващият АО не формира воля различна от издателя на АУЗТБО, а потвърждава същия. Следва да се има предвид, че Директорът на ДМДТ няма правомощието по жалба на оспорващия да измени в негова вреда размера на задължението по АУЗД. Когато се касае до техническа грешка относно размера на задълженията следва да се използва предвидения в закона ред. Грешката се отстранява от органа, който я е допуснал като актът, с който това се извършва подлежи на обжалавне по реда, по който се оспорва поправения акт.

Независимо дали “изменението” е същинско или е поправка на техническа грешка, по правилата на специалния процесуален закон /чл.156,ал.1 от ДОПК/ след проведения административен контрол с Решението на ДМДТ няма отменена част на АУЗТБО, поради това последният, а не Решението на Директора на ДМДТ е предмет на съдебен контрол. Поради това и предвид факта, че оспорващият в жалбата категорично настоява за отмяна на задълженията, определени с Акта, съдът приема, че е валидно сезиран с допустима жалба срещу АУЗТБО, годен предмет на съдебен контрол.

С декларация вх.№ 01050413/22.02.2001 г. по чл.17, ал. 1 от ЗМДТ жалбоподателят е декларирал недвижими имоти-земя и сгради с обща отчетна стойност 2 629 128,55 лв. в гр.Ловеч, ул. „Кубрат” №3 кв.6 пар.9 по КП на гр. Ловеч, одобрен 1988 г. Към декларацията е приложен и акт за държавна собственост.

С декларация с вх.№ 1103000145/02.03.2004 г. предходната декларация е коригирана, като отчетната стойност е посочена в размер на 2 656 083,83 лв.

С декларации по чл.17, ал. 1 от ЗМДТ с номера от № 663 до 668 от 2010 г. жалбоподателят е декларирал отчетна стойност на недвижимите си имоти в размер на 1 249 355,67 лв.

На основание чл. 107 ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, на 19.10.2011 г. длъжностно лице от Дирекция МДТ при Община Ловеч в качеството си на орган по приходите при същата Дирекция, въз основа на подадената декларация е установила размера на задължението за ТБО и лихвата върху него с Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци /АУЗТБО/ №108 от 19.10.2011 г. В акта са изложени мотиви, посочени са основата за облагане и размерите на задължението по всеки един компонент на ТБО по отделно.

Жалбоподателят е оспорил издадения АУЗТБО по административен ред пред Директора на Дирекция МДТ при Община Ловеч, който с Решение № 14/13.12.2011 г. е потвърдил и изменил същия. "Изменението" се състои в допълване на мотивите, посочване на правните основания за издаване на акта и уточняване на началните периоди на начисляване на лихвата, без да води до промяна в размера на задължението, тъй като началото на периодите, за които лихвата е дължима се определя в самия материален закон /ЗМДТ/.

По делото е представена пълната административна преписка като съдържащите се в нея писмени доказателства не са оспорени. Представени са в т.ч. копия от Договор за предоставяне на концесия за дейност „Сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци” на територията на гр. Ловеч от 07.10.1999 г. и анексите към него, Разрешение за извършване на дейности по обезвреждане, събиране и транспортиране на отпадъци на обекти, Договори за „Поддържане уличната мрежа и обществените площи на гр.Ловеч с „Еко” ЕАД Ловеч с приложенията към него, както и Решение № 405/26.11.2009 г., с което Общински съвет Ловеч е одобрил план-сметка за 2010 г. за необходимите разходи за услугите по чл. 66 от ЗМДТ, Решение № 423/22.12.2009 г. на Общински съвет Ловеч, с което е определен размера на ТБО в промили върху данъчната оценка за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищните имоти на предприятия и др. Предоставено е заверено копие от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч /Наредбата/, приета от Общински съвет Ловеч през 2003 г., многократно изменяна и допълвана.

По делото са изготвени заключения от вещи лица по СИЕ и СТЕ в отговор на поставени въпроси от страните и съда. Заключенията по допуснатите експертизи са приети от съда и са присъединени към доказателствата по делото без да са оспорени от страните. Съдът кредитира заключенията, представени по допуснатите съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, тъй като същите са ясни и логически последователни, отговарят на поставените въпроси и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

При така установеното по фактите, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Задълженията за такса битови отпадъци /ТБО/ представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК.

Задължението за заплащане на ТБО е възникнало в случая, т.к. оспорващото дружество има качеството на задълженото лице за ТБО като собственик на недвижим имот, находящ се на територията на Община Ловеч. Ползва същия и генерира БО и не са налице основания водещи до освобождаване от заплащане на задължението.

АУЗТБО е издаден по служебна инициатива на органа, въз основа на подадена декларация от ДЗЛ, без да е извършвана ревизия – хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно – подадена е декларация, но задължението не е платено в срок и не е извършвана ревизия за периода.

Съгласно чл. 166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните общински вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл.9б от ЗМДТ вземанията за такси върху недвижимите имоти се установяват по реда, предвиден в чл. 4, ал.1 до ал.5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Такава е представена по делото - Заповед № 1266/06.08.2008г. /на л.46/. Съгласно чл.4, ал. 5 от с.з. кметът на община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на задълженията за местни данъци и такси е универсално и е по реда на ДОПК. Относно обжалването на акта, с който се установяват вземания за местни данъци и ТБО изрично е предвидено обжалване по административен ред в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, към който препраща чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 ДОПК. Затова, в конкретния случай АУЗТБО подлежи на обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция "МДТ" при община Ловеч, който е компетентния по-горестоящ административен орган съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

В този ред на мисли, съдът приема, че са изпълнени императивните изисквания на закона и актът за установяване на задължения за ТБО е издаден от компетентния по материя, място и време орган и е обжалван по предвидения ред пред компетентния по-горестоящ АО. Видно от Заповед № 1266 от 06.08.2008 г. на Кмета на Община Ловеч на л. 46 от делото, както и от удостоверения на л. 44 и л. 45 от делото, обжалваният в настоящето производство АУЗТБО, издаден от Наталия Ангелова-старши счетоводител в Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Ловеч и потвърждаващото го Решение на Д